Какво представляват правата на човека?

Правата на човека са като броня: те ви защитават.Те са като правила, защото ви учат как да се държите. Те са като съдии, защото пред тях можете да обжалвате. Те са абстрактни - като емоции, и както емоциите, те принадлежат на всички и съществуват, независимо от случващото се.

Те са като природата, тъй като могат да бъдат нарушени, а същевременно са и като човешкия дух, защото не могат да бъдат унищожени. Подобно на времето навън, те се отнасят по един и същи начин към богати и бедни, стари и млади, бели и черен, високи и ниски. Те ни предлагат уважение и изискват от нас да се отнасяме с уважение към другите. Подобно на добротата, истината и равнопоставеността, ние понякога може и да не сме съгласни с техните дефиниции, но ги разпознаваме, когато видим тяхното нарушаване.

Въпрос: Каква дефиниция можете да дадете на правата на човека? Как можете да обясните какво представляват те?

Когато окачествяваме нещо като право на даден човек, имаме предвид, че той има основание да изисква от обществото да го защитава относно това притежание със силата на закона или със средствата на образованието и общественото мнение.

Правото е претенция, която имаме основание да предявим. Например аз имам право на продуктите в моята кошница, ако съм платил за тях. Гражданите имат право да изберат президент, ако конституцията на страната им го гарантира, а едно дете има право да го заведат в зоологическата градина, ако родителите му са му обещали, че ще го заведат. Всичко това са неща, които хората имат право да очакват на базата на дадени обещания или гаранции от някой друг.

Но правата на човека са малко по-различни – те не зависят от никакви обещания или гаранции, дадени от някой друг. Правото ни на живот не зависи от нечие обещание да не ни убива – животът ни може да зависи от това, но не и правото ни на живот. Правото ни на живот зависи от едно-единствено нещо: това, че сме човешки същества.

Да приемем правата на човека, означава да приемем, че всеки има право на твърдението: Имам тези права, независимо какво казваш или правиш, защото аз съм човешко същество, точно като теб. Правата на човека са присъщи за всички човешки същества още по рождение. Защо тази претенция не се нуждае от специфично поведение, което да я оправдае? Защо да не изискваме от хората да заслужат тези права?

Претенцията за човешките права в основата си е морална претенция, която се основава на морални ценности. Правото ми на живот всъщност означава, че на никой не е позволено да ми отнема живота – би било грешно да го направи. Казано по този начин , претенцията няма нужда от някакво друго основание.Всеки читател вероятно би се съгласил с това, защото всички ние съзнаваме, по наш собствен начин, че има някои аспекти в нашия живот, в нашето битие, които би трябвало да са неприкосновени и че на никой не би трябвало да е позволено да ги наруши, защото те са от съществено значение за нашата същност, за това кои сме ние и какви сме. Тези аспекти са ключови за нашата хуманност и нашето достойнство. Без правата на човека ние не можем да постигнем пълния си потенциал. Правата на човека просто екстраполират това разбиране на индивидуално ниво за всяко човешко същество на планетата. Ако аз мога да предявя тези претенции, тогава това може да направи и всеки друг.