Полова равнопоставеност в социална и академична среда
Световна, европейска и национална правна рамка на насилието, основано
на пола
Насилието, основано на пола, е насилие, което е насочено срещу някое лице именно
поради неговия/нейния пол. То представлява нарушение на основното право на живот,
свобода, сигурност, достойнство, равенство между мъжете и жените, на свободата от
дискриминация и на правото на физическа и психическа неприкосновеност. Насилието,
основано на пола, отразява и засилва неравенството между мъжете и жените. То е
нарушение на правата на човека и форма на дискриминация. Произтичащо от
неравенството между жените и мъжете, то се проявява в различни форми. Оценките
относно неговите мащаби са тревожни. То оказва тежко въздействие върху жертвите и
причинява значителни разходи.
Организацията на обединените нации и Съветът на Европа са разработили
инструменти, които са основните референтни показатели в областта на борбата с
насилието над жените. Европейският съюз (ЕС) работи за разрешаването на този
проблем с помощта на различни средства, но в настоящия момент не съществува
обвързващ инструмент, специално предназначен за защита на жените от насилие.
Въпреки че се наблюдават общи тенденции в областта на борбата срещу насилието,
възприетите от държавите членки подходи се различават.
Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и
домашното насилие, наричана още Истанбулска конвенция е конвенция относно
насилието над жени и домашното насилие. Конвенцията е предложена за подписване
на 11 май 2011 г. в Истанбул, Турция, и е в сила от 1 август 2014 г. Тя е подписана от 45
държави (всички членове на Съвета на Европа, с изключение на Азербайджан и Русия),
както и от Европейския съюз. На 12 март 2012 г. Турция става първата държава
ратифицирала Конвенцията, последвана от 32 други държави в периода от 2013 до 2018
г. (Албания, Андора, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция, Кипър,
Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Исландия, Италия, Малта,
Монако, Черна гора, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино,
Сърбия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Македония, Люксембург).
На 27 юли 2018 г. Конституционният съд на България произнася решение №13 по
конституционно дело №3/2018 г., с което постановява, че „Конвенцията на Съвета на
Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена
на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г. не
съответства на Конституцията на Република България“. Така страната остава
единствената държава на Балканския полуостров, която не е ратифицирала
конвенцията.
5
В България е приет Закон за равнопоставеност на жените и мъжете (обн. ДВ. бр. 33 от
26 април 2016 г.). Този закон урежда провеждането на държавната политика по
равнопоставеност на жените и мъжете. Целта на закона е да насърчи постигане на
равнопоставеност на жените и мъжете, като създаде условия за изграждане на
институционална среда и определи органите и механизмите за провеждане на
държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете. Министерският съвет
определя държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете и приема
Национална стратегия по равнопоставеност на жените и мъжете. Към Министерския
съвет се създава Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете, който
е орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между
централните и териториалните органи на изпълнителната власт и структурите на
гражданското общество. Република България е страна по изпълнението на редица
международни конвенции (на ООН, МОТ и др.), както и на международни правни актове
по правата на човека. В областта на равнопоставеността на половете най-значими,
които определят и бъдещата стратегическа рамка на политиката в тази област, са
Пекинската декларация и Платформа за действие по правата на жените, приети на
Четвъртата конференция на ООН за жените (1995 г.), и Конвенцията за премахване на
всички форми на дискриминация по отношение на жените.
Проблематика Насилието над жените е едновременно нарушение на правата на човека
и форма на дискриминация, основана на пола. То представлява основна пречка за
постигане на равенство между жените и мъжете. Въпреки нарастващото внимание,
което се отделя на този въпрос, насилието над жените продължава да бъде широко
разпространено на всички равнища на обществото и засяга всички държави — членки
на ЕС.
Равенството между жените и мъжете е основен принцип на ЕС. Той се признава в
договорите за ЕС и в Хартата на основните права на ЕС. Въпреки че ЕС е световен
лидер в областта на равенството между половете и е постигнал значителен напредък
през последните десетилетия, насилието и стереотипите, основани на пола,
продължават да съществуват — за това свидетелства фактът, че една трета от жените
в ЕС са били обект на физическо и/или сексуално насилие. Независимо от това, че по-
голям брой жени завършват висше образование, те печелят средно 16 % по-малко от
мъжете и едва 8 % от главните изпълнителни директори на най-големите дружества в
ЕС са жени.
С цел това да се промени, в Стратегията за равенство между половете за периода
2020—2025 г. са определени ключови действия за следващите 5 години, като се поема
ангажимент да се гарантира, че Комисията ще включва аспект за равенство между
половете във всички области на политиката на ЕС.
Досега нито една държава — членка на ЕС, не е постигнала равенство между жените и
мъжете. Напредъкът е бавен, а между половете продължават да съществуват разлики
6
в заетостта, заплащането, грижите и пенсиите. За да се премахнат тези различия и да
се даде възможност на Европа да разгърне пълния си потенциал в бизнеса, политиката
и обществото, стратегията очертава набор от ключови действия, включващи:
премахване на насилието и стереотипите, основани на пола; осигуряване на равно
участие и равни възможности на пазара на труда, включително равно заплащане; и
постигане на баланс между половете при вземането на решения и в политиката
Магистър съм по Славянска филология от 2001г. и магистър по Право от 2017г. Имам опит като журналист и водещ в регионални и национални, частни и държавни медии (радио и телевизия) в...