Полова равнопоставеност в социална и академична среда. Генезис на феномена домашно насилие

Полова равнопоставеност в социална и академична среда

Световна, европейска и национална правна рамка на насилието, основано

на пола

Насилието, основано на пола, е насилие, което е насочено срещу някое лице именно

поради неговия/нейния пол. То представлява нарушение на основното право на живот,

свобода, сигурност, достойнство, равенство между мъжете и жените, на свободата от

дискриминация и на правото на физическа и психическа неприкосновеност. Насилието,

основано на пола, отразява и засилва неравенството между мъжете и жените. То е

нарушение на правата на човека и форма на дискриминация. Произтичащо от

неравенството между жените и мъжете, то се проявява в различни форми. Оценките

относно неговите мащаби са тревожни. То оказва тежко въздействие върху жертвите и

причинява значителни разходи.

Организацията на обединените нации и Съветът на Европа са разработили

инструменти, които са основните референтни показатели в областта на борбата с

насилието над жените. Европейският съюз (ЕС) работи за разрешаването на този

проблем с помощта на различни средства, но в настоящия момент не съществува

обвързващ инструмент, специално предназначен за защита на жените от насилие.

Въпреки че се наблюдават общи тенденции в областта на борбата срещу насилието,

възприетите от държавите членки подходи се различават.

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и

домашното насилие, наричана още Истанбулска конвенция е конвенция относно

насилието над жени и домашното насилие. Конвенцията е предложена за подписване

на 11 май 2011 г. в Истанбул, Турция, и е в сила от 1 август 2014 г. Тя е подписана от 45

държави (всички членове на Съвета на Европа, с изключение на Азербайджан и Русия),

както и от Европейския съюз. На 12 март 2012 г. Турция става първата държава

ратифицирала Конвенцията, последвана от 32 други държави в периода от 2013 до 2018

г. (Албания, Андора, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция, Кипър,

Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Исландия, Италия, Малта,

Монако, Черна гора, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино,

Сърбия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Македония, Люксембург).

На 27 юли 2018 г. Конституционният съд на България произнася решение №13 по

конституционно дело №3/2018 г., с което постановява, че „Конвенцията на Съвета на

Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена

на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г. не

съответства на Конституцията на Република България“. Така страната остава

единствената държава на Балканския полуостров, която не е ратифицирала

конвенцията.

5

В България е приет Закон за равнопоставеност на жените и мъжете (обн. ДВ. бр. 33 от

26 април 2016 г.). Този закон урежда провеждането на държавната политика по

равнопоставеност на жените и мъжете. Целта на закона е да насърчи постигане на

равнопоставеност на жените и мъжете, като създаде условия за изграждане на

институционална среда и определи органите и механизмите за провеждане на

държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете. Министерският съвет

определя държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете и приема

Национална стратегия по равнопоставеност на жените и мъжете. Към Министерския

съвет се създава Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете, който

е орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между

централните и териториалните органи на изпълнителната власт и структурите на

гражданското общество. Република България е страна по изпълнението на редица

международни конвенции (на ООН, МОТ и др.), както и на международни правни актове

по правата на човека. В областта на равнопоставеността на половете най-значими,

които определят и бъдещата стратегическа рамка на политиката в тази област, са

Пекинската декларация и Платформа за действие по правата на жените, приети на

Четвъртата конференция на ООН за жените (1995 г.), и Конвенцията за премахване на

всички форми на дискриминация по отношение на жените.

Проблематика Насилието над жените е едновременно нарушение на правата на човека

и форма на дискриминация, основана на пола. То представлява основна пречка за

постигане на равенство между жените и мъжете. Въпреки нарастващото внимание,

което се отделя на този въпрос, насилието над жените продължава да бъде широко

разпространено на всички равнища на обществото и засяга всички държави — членки

на ЕС.

Равенството между жените и мъжете е основен принцип на ЕС. Той се признава в

договорите за ЕС и в Хартата на основните права на ЕС. Въпреки че ЕС е световен

лидер в областта на равенството между половете и е постигнал значителен напредък

през последните десетилетия, насилието и стереотипите, основани на пола,

продължават да съществуват — за това свидетелства фактът, че една трета от жените

в ЕС са били обект на физическо и/или сексуално насилие. Независимо от това, че по-

голям брой жени завършват висше образование, те печелят средно 16 % по-малко от

мъжете и едва 8 % от главните изпълнителни директори на най-големите дружества в

ЕС са жени.

С цел това да се промени, в Стратегията за равенство между половете за периода

2020—2025 г. са определени ключови действия за следващите 5 години, като се поема

ангажимент да се гарантира, че Комисията ще включва аспект за равенство между

половете във всички области на политиката на ЕС.

Досега нито една държава — членка на ЕС, не е постигнала равенство между жените и

мъжете. Напредъкът е бавен, а между половете продължават да съществуват разлики

6

в заетостта, заплащането, грижите и пенсиите. За да се премахнат тези различия и да

се даде възможност на Европа да разгърне пълния си потенциал в бизнеса, политиката

и обществото, стратегията очертава набор от ключови действия, включващи:

премахване на насилието и стереотипите, основани на пола; осигуряване на равно

участие и равни възможности на пазара на труда, включително равно заплащане; и

постигане на баланс между половете при вземането на решения и в политиката

Lesson List

Teachers Info

Мишо Гръблев

Мишо Гръблев

  • Specialist: Право, Филология, Журналистика
  • Experience: Повече от 20 години опит
  • Website: grablev.eu
  • Магистър съм по Славянска филология от 2001г. и магистър по Право от 2017г. Имам опит като журналист и водещ в регионални и национални, частни и държавни медии (радио и телевизия) в...