Домашното насилие - Въведение - понятие, определение, международна и национална правна рамка, практика.

Насилието във всички негови форми днес в световен план се възприема като

накърняване на основни човешки права като правото на живот, правото на лична

свобода, правото на лична неприкосновеност (физическа и психическа), правото на

лично достойнство, правото на неподлагане на мъчения или друго унизително

отношение, правото на недискриминационно отношение и др. Насилието над жени

като част от по-широкия проблем за насилието в междуличностните отношения

също е драстично нарушение на тези права, с чието опазване и зачитане се ангажира

и Конституцията на Република България.

Насилието над жени може да се дефинира в този смисъл като: „нарушение на

правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички

актове на насилие, основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до

физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдание за

жените, включително заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване

от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот“. Тази

дефиниция разглежда насилието над жените като насилие, основано на пола, тоест

произтичащо от неравенството между половете и различните полови

роли/очаквания. Жените са основните жертви на насилието, основаващо се на пола.

То може да се прояви като причиняване на физическо или психологическо страдание;

сексуално насилие (включително изнасилване, сексуален тормоз); принудителен

брак; трафик с цел сексуална експлоатация; принуждаване към проституция;

дискриминация по полов признак; домашно насилие; др. Ето защо понятията

„основано на пола насилие” и „насилието срещу жени” често се използват

взаимозаменяемо.

Настоящият доклад си поставя за цел да предложи обзор и анализ на ключови

дефиниции за насилието над жени, неговите форми и видове, причините за него,

както и подходите за справянето с този проблем през призмата на

съществуващата нормативна база и практики на работа със самите пострадали и

извършители. Разгледан е накратко международният опит, в чийто контекст е

положен и анализан и българският такъв. Във финалната си част доклада включва

предложения за промени на ниво законодателство, практика, финансиране и подход

към развиването на програми и услуги в полза на пострадалите, които да направят

тези порграми и услуги по-ефективни, достъпни и устойчиви. За неговото изготвяне

са ползвани аналитични доклади, резултати от изследвания, материали на СЗО,

нормативни документи и академични материали.

Дефиниции

Домашното насилие продължава да бъде сериозен проблем в световен мащаб.

Макар за него да се говори повече и в някои отношения да се предприемат стъпки за

неговото редуциране и превентиране, все още адресирането на тази тема е обвързано с

много неясноти, социални табута, стереотипни вярвания. Все още твърде често то се

премълчава или не се разпознава от служби и институции – или липсват достатъчни

мерки за справянето с него, подкрепата за пострадалите и интервенирането на

извършителите. Системно липсват данни за пълния обхват на проблема. То може да се

дефинира като заплаха от или реално упражняване на физическо, психологическо или

емоционално насилие срещу някога с цел да се причини вреда, болка и страдание и да

се упражни контрол, като извършителят принадлежи към близкото обкръжение на

пострадалия – интимен или брачен партньор, бивш такъв, член на семейството и

обикновено се има предвид продължително явление, не еднократен инцидент. В

редица дефиниции се подчертава, че за да говорим за домашно насилие не е

задължително условия жертва и извършител да живеят заедно, а по-скоро да

съществува ситуация на близост и чести контакти в домашна среда. Ето защо някои

автори ползват „домашно насилие“ и „насилие в непосредствената социална среда“

като синоними. От друга страна, насилието над деца (непълнолетни) от страна на

родители и други роднини се приема, както от гледна точка на правните норми, така и

от тази на социалните науки, за отделен проблем и в повечето случаи не влиза в

дефиницията на домашно насилие (но ако дете е свидетел на домашно насилие, то се

приема за жертва на насилие)1.

Според Конвенцията на Съвета н Европа за превенция и борба с насилието над

жени и домашното насилие (Истанбулската конвенцията), която не е ратифицирана от

България, но е в основата на настоящите законодателни и други мерки за борба с

насилието в редица европейски страни, насилие над жени “е нарушение на правата на

човека и форма на дискриминация срещу жените“. То включва всички актове на насилие,

основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални,

психологически или икономически увреждания или страдание за жените, включително

заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо

дали това се случва в обществения или в личния живот. „Домашно насилие“ са всички

актове на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, които се

случват в семейството или в домакинството, или между бивши или настоящи съпрузи

или партньори.