Методи, органи, програми, организации, услуги за защита на жертви, пострадали от домашно насилие.
Практика: програми и практики в подкрепа на пострадалите, международни и на
местно ниво
Създаването на програми и прилагането на добри практики за противодействие
на насилието и справянето с неговите ефекти предполага и задълбочено разбиране за
неговите причини, както и за принципните подходи и стратегии, които са приложими за
цялостно адресиране на проблема. Най-обхватният обяснителен модел на насилието е
екологичният такъв, който разглежда насилието като резултат от взаимодействието на
фактори на четири равнища: индивидуални, отношенчески, на ниво общност и на ниво
общество6. Индивидуалните фактори включват травма от предишно насилие (в
рожденото семейство или другаде), сексуално насилие в детството, склонност към
приемане и нормализиране на насилието. Рискови фактори на индивидуално равнище
за превръщане в извършител: свидетел на насилие в детството, приемане и
нормализиране на насилието, предишна история на насилие към интимни партньори,
злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества, личностови разстройства. Факторите
на ниво на отношенията/връзката са конфликти и проблеми във връзката, модел на
мъжко доминиране в семейството, икономически стрес, различия в образователната
степен (жените са с по-високо ниво на образование от мъжете). На ниво общност и
общество фактори, които влияят, са: неравенство между половете и социални норми,
които отреждат на мъжете роля на доминиране и агресия, бедност, нисък икономически
и социален статус на жените, липса на правни мерки срещу домашното насилие и
насилието, основано на пола (или слаби такива), липса на защита на гражданските права
и свободи на жените, включително трудност или невъзможност да се развеждат,
толерантност в общността/обществото към насилието като начин да се разрешават
конфликти и наличие на въоръжени конфликти, разпад на социални норми
и ситуации на война, когато всички форми на насилие ескалират. Вярвания и нагласи в
обществото могат да играят значителна роля за поддържането на домашното и
сексуалното насилие – най-вече вярвания, свързани с половите роли и че мъжките
такива изначално превъзхождат женските. Това може да е отразено във вярвания от
типа: „Мъжът има право да наказва жената за лошо поведение“, „Физическото насилие
е подходящ начин за решаване на конфликти в отношенията“, „Сексуалният акт е право
на мъжа в брака“, „Жените трябва да се примирят с насилието, за да задържат
семейството заедно“, „Има случаи, в които жените заслужават да бъдат бити“,
„Сексуалното поведение, включително изнасилването, е маркер за мъжественост“,
„Момичета са отговорни за контролиране на сексуалните пориви на мъжете“
Подходи към справянето с проблема
Международни проучвания и анализи се стремят да извадят на преден план най-
ефективните и обещаващи подходи към превенцията и справянето с насилието над
жени7. Може да се обобщи, че тези подходи са базирани на колаборация между
институциите и гражданския сектор – колаборация, която да позволява да се адресират
всички равнища от екологичния подход (фактори на ниво индивид, отношения, общност,
общество). Някои от ключовите подходи са: реформи на правната рамка, създаване на
подходящо законодателство, което гарантира правата на жертвите, достъпа до помощ,
както и работата с извършителите; медийни и лобистки кампании, които повишават
осведомеността относно проблема и относно съществуващите правни мерки; подкрепа
за правата на жените, включително достъпа до правна помощ, подкрепа за
отглеждането на деца и др.; създаване на механизми за постоянно взаимодействие
между институциите и гражданските организации; повишаване на сензитивността на
ключови професионалисти като полицаи, здравни работници, социални работници
относно проблема и на уменията им да разпознават и адресират
подобни случаи; промотиране на овластяването на момичета и жените; създаване на
интегрирани услуги за преживелите насилие на нивото на общностите; въвличане на
момчета и мъжете в мисията да промотират подход, базиран на ненасилие, и равенство
между половете; създаване на образователни програми за такива за развиване на
житейски умения; предоставяне на програми за ранна интервенция за семейства и групи
в по-висок риск8.
Основните услуги за жени жертви на насилие Европа са различните центрове
против насилие. Такива започват да се създават през 60-те и 70-те години във връзка с
появата на женското движение и със задълбочаването на разбирането за структурните
форми на насилието9, както и как то може да бъде един от начините за поддържане на
по-скоро подчинена позиция на жените. Подобни центрове срещу насилието
функционират на база на идеята, че жертвите на насилие имат необходимост от време
и пространство далеч от самото насилие, за да започнат да преподреждат и градят
наново своя живот. Тези центрове целят да помогнат на жените да си изградят ново
усещане за себе си, повече самоувереност, възможности да получат комплексна
подкрепа и да се справят с психологическите травми.
Основни типове услуги:
когато е нужно да се преодолее началното усещане за срам и обърканост при
съобщаване, че някой е жертва на насилие, в телефонна консултация може да се
предостави както подкрепа, така и разнообразна информация, като
допълнително предимство е, че обаждащият се може да остане анонимен). В
наши дни все повече се развиват и консултации от подобен характер през чат.
предлагат готови решения, а специфична подкрепа спрямо ситуацията и техните
нужди.
на травматизацията).
Магистър съм по Славянска филология от 2001г. и магистър по Право от 2017г. Имам опит като журналист и водещ в регионални и национални, частни и държавни медии (радио и телевизия) в...