„Осигуряване на защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие чрез предоставяне на качествени услуги.“ – Как се работи с жертвите на домашно насилие?
Насилието е комплексен феномен, който изисква мерки и интервенция на много
равнища. Това сочи световният опит и добри практики. В България също в този процес
са ангажирани различни институции и юридически лица, които изпълняват различни
функции и поемат различни задължения. Някои институции имат по-важна роля в
процеса на първоначално идентифицирани на пострадалите и насочване – например
полицаи, медицински лица. Служителите на МВР са често първите, които се сблъскват
със ситуациите на домашно насилие при подадени сигнали. Прокуратурата е органът,
който повдига обвинения срещу извършителите на насилие и престъпления.
Министерството на правосъдието управлява Националния съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпления и финансира различни проекти за
превенция и справяне с домашното насилие. Националното бюро за правна помощ
предоставя финансирана от държавата правна помощ за пострадали от престъпления.
АСП предоставя социална подкрепа за различни уязвими групи, включително жертви на
трафик и домашно насилие, и има около 150 регионални поделения (ДСП). ДАЗД
развива политики, свързани с децата и семействата. Неправителствените организации
са основните доставчици на услуги за жертвите – те поддържат и управляват кризисни
центрове, например. В България има към момента около 30 такива центрове, като
Фондация „Асоциация Анимус” поддържа единствения такъв в столицата София.
Съществуват и 4 подслона за жертви на трафик на хора, които са към НКБТХ и се
управляват отново от НПО: един в Бургас, един във Варна и два в София – за деца и за
възрастни. Важно е да се отбележи, че тези специализирани услуги са малко на брой.
Гражданските организации предоставят психологическа подкрепа, консултиране,
социални и здравни услуги, правни консултации, като някои от тях работят само с
жертви, а някои – и със насилници. Работата с насилници изисква прилагане на различен
подход на работа и различен тип подготовка, в този смисъл предполага целево
финансиране и приоритизиране, за да стане широко застъпена и достъпна. Тя
предполага и тясно взаимодействие със съдебната система с оглед насочването на
подобни извършители, много от които не биха се включили доброволно в подобна
програма, към услугите.
Значим проблем по отношение работата с пострадали и извършители
продължава да бъде неравномерното разпределение на услуги и програми на
територията на страната – в немалко области няма кризисни центрове и други ключови
услуги, което е пречка пред това жертвите на търсят помощ – или ги изправя пред
допълнителни предизвикателства като това да напуснат района, в който живеят, в
търсене на помощ.
Друг системен проблем е липсата на подготвени и обучени кадри на много места.
Работата с хора, преживели насилие, е предизвикателна и с висок риск от
професионално прегаряне. Успешното ѝ изпълняване предполага висока степен на
специфична подготовка (на ниво висше образование и продължаващо образование),
подкрепа чрез супервизия и дебрифинг, обмен на добри практики.
Основни типове услуги и програми:
Консултативни центрове: управляват се предимно от НПО; някои се
финансират по различни проекти, други – от държавата; предоставят социална,
психологическа и юридическа помощ на жени, пострадали от насилие; предлагат
програми за овластяване и реинтеграция на пострадали; някои разполагат със спешен
прием; в някои се работи и с извършители; развиват дейности за превенция и
повишаване на осведомеността.
Кризисни центрове за жени и деца, пострадали от насилие: финансират се като
държавно делегирани дейности; управляват се от общини или НПО; предоставят спешно
настаняване, насочване към медицинска помощ; кризисна интервенция; социално
застъпничество и подкрепа.
Центрове за обществена подкрепа: най-широко разпространените услуги в
страната – съществуват над 130 такива центрове; основната цел е подкрепа за деца и
семейства в риск; това включва деца, преживели ситуации на насилие и/или свидетели
на домашно насилие техните немалтретиращи родители; работата включва
психологически консултации; социална работа, застъпничество; подходът на работа
предполага индивидуална работа с детето и родителя от страна на подготвени
специалисти; в някои подобни центрове се развиват и контактни центрове за
медиация на срещи между деца и родител, с който имат режим на лични отношения.
Кризисни центрове за деца: настаняват се деца, преживели ситуации на насилие
или трафик; настаняването се случва със заповед от О“ЗД“ или полицейска закрила;
преминава през съдебно решение; срокът на настаняването е от 3 до 6 месеца;
пребивават в тези центрове без родители.
Звено „Майка и бебе“: създадени са с основната цел да превентират
изоставянето и институционализацията на деца; осигуряване на безопасно място и
подслон на майката и детето до 1 година; предоставяне на социална, хуманитарна и
психологическа подкрепа за справяне с лични травми и повишаване на родителския
капацитет; настаняването е чрез направление от О“ЗД“; настаняват се и жени, които са
преживели домашно насилие и имат деца под 3-годишна възраст; цели се дългосрочна
реинтеграция.
Зона „ЗаКрила“. Иновативна услуга, създадена с подкрепата на УНИЦЕФ:
основната цел е развиването на мултидисциплинарния подход в работата по случаи на
насилие над деца чрез обединяване на психологически, юридически, социални и
медицински практики; функционира в София, Монтана и Шумен, като е на денонощно
разположение в съответните общини; разполага със собствен транспорт и мобилен екип;
развиват практики на щадящо изслушване на деца (т. нар. „Сини стаи“)
Възможностите за защита правата на пострадалите от домашно насилие са
заложени в различни нормативни актове, които пряко или косвено касаят проблема
домашно насилие. Приложението на нормативната база във взаимодействието на
всички ангажирани с проблема институции дава възможност да се защитят правата на
жертвите на домашно насилие. В практиката обаче много често имаме частично и
парциално приложение, което води понякога до липса на защита на пострадалите
пълнолетни лица или деца.
Ескперт в областта на правото и човешките права с повече от 20 години опит.