„Осигуряване на защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие чрез предоставяне на качествени услуги.“ – Как се работи с жертвите на домашно насилие?

„Осигуряване на защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие чрез предоставяне на качествени услуги.“ – Как се работи с жертвите на домашно насилие?

 

Насилието е комплексен феномен, който изисква мерки и интервенция на много

равнища. Това сочи световният опит и добри практики. В България също в този процес

са ангажирани различни институции и юридически лица, които изпълняват различни

функции и поемат различни задължения. Някои институции имат по-важна роля в

процеса на първоначално идентифицирани на пострадалите и насочване – например

полицаи, медицински лица. Служителите на МВР са често първите, които се сблъскват

със ситуациите на домашно насилие при подадени сигнали. Прокуратурата е органът,

който повдига обвинения срещу извършителите на насилие и престъпления.

Министерството на правосъдието управлява Националния съвет за подпомагане и

компенсация на пострадали от престъпления и финансира различни проекти за

превенция и справяне с домашното насилие. Националното бюро за правна помощ

предоставя финансирана от държавата правна помощ за пострадали от престъпления.

АСП предоставя социална подкрепа за различни уязвими групи, включително жертви на

трафик и домашно насилие, и има около 150 регионални поделения (ДСП). ДАЗД

развива политики, свързани с децата и семействата. Неправителствените организации

са основните доставчици на услуги за жертвите – те поддържат и управляват кризисни

центрове, например. В България има към момента около 30 такива центрове, като

Фондация „Асоциация Анимус” поддържа единствения такъв в столицата София.

Съществуват и 4 подслона за жертви на трафик на хора, които са към НКБТХ и се

управляват отново от НПО: един в Бургас, един във Варна и два в София – за деца и за

възрастни. Важно е да се отбележи, че тези специализирани услуги са малко на брой.

Гражданските организации предоставят психологическа подкрепа, консултиране,

социални и здравни услуги, правни консултации, като някои от тях работят само с

жертви, а някои – и със насилници. Работата с насилници изисква прилагане на различен

подход на работа и различен тип подготовка, в този смисъл предполага целево

финансиране и приоритизиране, за да стане широко застъпена и достъпна. Тя

предполага и тясно взаимодействие със съдебната система с оглед насочването на

подобни извършители, много от които не биха се включили доброволно в подобна

програма, към услугите.

Значим проблем по отношение работата с пострадали и извършители

продължава да бъде неравномерното разпределение на услуги и програми на

територията на страната – в немалко области няма кризисни центрове и други ключови

услуги, което е пречка пред това жертвите на търсят помощ – или ги изправя пред

допълнителни предизвикателства като това да напуснат района, в който живеят, в

търсене на помощ.

Друг системен проблем е липсата на подготвени и обучени кадри на много места.

Работата с хора, преживели насилие, е предизвикателна и с висок риск от

професионално прегаряне. Успешното ѝ изпълняване предполага висока степен на

специфична подготовка (на ниво висше образование и продължаващо образование),

подкрепа чрез супервизия и дебрифинг, обмен на добри практики.

Основни типове услуги и програми:

Консултативни центрове: управляват се предимно от НПО; някои се

финансират по различни проекти, други – от държавата; предоставят социална,

психологическа и юридическа помощ на жени, пострадали от насилие; предлагат

програми за овластяване и реинтеграция на пострадали; някои разполагат със спешен

прием; в някои се работи и с извършители; развиват дейности за превенция и

повишаване на осведомеността.

Кризисни центрове за жени и деца, пострадали от насилие: финансират се като

държавно делегирани дейности; управляват се от общини или НПО; предоставят спешно

настаняване, насочване към медицинска помощ; кризисна интервенция; социално

застъпничество и подкрепа.

Центрове за обществена подкрепа: най-широко разпространените услуги в

страната – съществуват над 130 такива центрове; основната цел е подкрепа за деца и

семейства в риск; това включва деца, преживели ситуации на насилие и/или свидетели

на домашно насилие техните немалтретиращи родители; работата включва

психологически консултации; социална работа, застъпничество; подходът на работа

предполага индивидуална работа с детето и родителя от страна на подготвени

специалисти; в някои подобни центрове се развиват и контактни центрове за

медиация на срещи между деца и родител, с който имат режим на лични отношения.

Кризисни центрове за деца: настаняват се деца, преживели ситуации на насилие

или трафик; настаняването се случва със заповед от О“ЗД“ или полицейска закрила;

преминава през съдебно решение; срокът на настаняването е от 3 до 6 месеца;

пребивават в тези центрове без родители.

Звено „Майка и бебе“: създадени са с основната цел да превентират

изоставянето и институционализацията на деца; осигуряване на безопасно място и

подслон на майката и детето до 1 година; предоставяне на социална, хуманитарна и

психологическа подкрепа за справяне с лични травми и повишаване на родителския

капацитет; настаняването е чрез направление от О“ЗД“; настаняват се и жени, които са

преживели домашно насилие и имат деца под 3-годишна възраст; цели се дългосрочна

реинтеграция.

Зона „ЗаКрила“. Иновативна услуга, създадена с подкрепата на УНИЦЕФ:

основната цел е развиването на мултидисциплинарния подход в работата по случаи на

насилие над деца чрез обединяване на психологически, юридически, социални и

медицински практики; функционира в София, Монтана и Шумен, като е на денонощно

разположение в съответните общини; разполага със собствен транспорт и мобилен екип;

развиват практики на щадящо изслушване на деца (т. нар. „Сини стаи“)

Възможностите за защита правата на пострадалите от домашно насилие са

заложени в различни нормативни актове, които пряко или косвено касаят проблема

домашно насилие. Приложението на нормативната база във взаимодействието на

всички ангажирани с проблема институции дава възможност да се защитят правата на

жертвите на домашно насилие. В практиката обаче много често имаме частично и

парциално приложение, което води понякога до липса на защита на пострадалите

пълнолетни лица или деца.

Lesson List

Teachers Info

Милена Кадиева

Милена Кадиева

  • Specialist: Право
  • Website: http://www.example.com
  • Ескперт в областта на правото и човешките права с повече от 20 години опит.