„Осигуряване на услуги за работа с извършителите на домашно насилие, с оглед

предотвратяване на рецидиви на домашно насилие.“ – концепция и съдържание на услуги за работа с извършители на домашно насилие. Преодоляване на трудности и перспективи.

Мярката по чл. 5 ал.1 т.5 задължаване на извършителя на насилието да

посещава специализирани програми през последните години все по-често бива

постановявана. За съжаление обаче това касае само съдебни региони, където има

юридически лица с нестопанска цел, които са създали и осъществяват такива програма.

Тези програми обаче се финансират в рамките на проекти по чл. 6 от ЗЗДН. Начинът на

администриране на конкурса за тези проекти води до изпълнението им в рамките на

само 6 месеца от годината. Така се оказва, че извършителите на насилие има къде да

бъдат изпратени на програма само в половината административни области в страната и

то само за половин година работа. Това на практика обезсмисля постановяването на тази

мярка, тъй като обхвата и е крайно незадоволителен. Оказва се, че ресурс за работа с

извършители на домашно насилие, когато жертви и свидетели са непълнолетни деца,

има в рамките на услугите създадени по смисъла на Закона за закрила на детето и Закона

за социалните услуги. За тези услуги обаче районите съдилища не са информирани и не познават тяхната методика на работа, която включва работа с родители извършители на

домашно насилие. Така практически значителен брой извършители на домашно

насилие нямат достъп до специализирани програма за справяне с агресията. Ако обаче

не се прилага мярката по т.5 на чл.5 се оказва, че разделяме жертвите от извършителя,

но не подпомагаме човекът, които има проблем с гнева и агресията, така че той да

осмисли поведението си, да поеме отговорност и да се опита да направи промяна.

Самото ограничаване на достъпа до жертвата не води автоматично до промяна у

извършителя. Дори по отношение на него да са предприети мерки по НК за извършено

престъпление, ако така е квалифицирано насилието, това не отменя нуждата от работа

с него, тъй като постановяването на присъда е отложена във времето и нейния

възпитателен ефект е твърде далече. Дори самото изпълнение на вече постановената

мярка за работа с извършители по чл.5ал1 т.5 на ЗЗДН също е сериозно

предизвикателство. В практиката, не всички извършители, въпреки надлежното

връчване, се обръщат към услугата. Въпреки ясното упоменаване, че неизпълнението

на мярката е престъпление по чл. 296 на НК, значителна част от извършителите, не се

свързват с услугата и не започват посещения. Така се стига до уведомявания от услугата

на прокуратурата, които обаче поради естеството на престъплението, не винаги водят до

образуване на дело за нарушение.

Последната шеста мярка по Закона за защита от домашно насилие е насочване на

пострадалите лица към програми за възстановяване и се постановява изключително

рядко. Това обаче създава сериозни практически проблеми. Вероятната причина, за това

да не се постановява, тази мярка е факта, че основния брой искови молби за мерки за

защита са от самите пострадали лица – пълнолетни и дееспособни. Очакването е, че тези

хора са наясно с проблема и ще направят необходимото за неговото разрешаване, щом

да стигнали до съда и търсят помощ. Оказва се обаче, че една част от пострадалите от

домашно насилие след като физически се разделят с извършителя на насилие чрез мерки по ЗЗДН, чрез постъпване в Кризисен център или като сменят града и

отидат на друго място, не се ангажират с психологическа помощ за преодоляване на

последиците от травмата и преживяното. Така ефектът от травмата остава траен и той

може да се изразява, както в бъдещи соматични заболявания, така и в поведения, които

да са рискови – въвличане във връзка с нов извършител на домашно насилие,

отмъщение към извършителя за преживяното страдание, неспособност за създаване на

здравословни връзки с хората и т.н. За това е необходима сериозна разяснителна

кампания за важността на мерките по чл.5 т.6, както и разширяването и към децата,

жертви и свидетели и ангажирани на пострадалите лица в програми за възстановяване.

Алинея 4 на чл. 5 (Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага

на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.) въвежда глобата като санкция с

възпитателен ефект. Оказва се в практиката, че тя има смисъл, само ако са постановени

и мерките по т.2 и т.3 – гарантиращи физическото отделяне на извършители от жертвата,

в противен случай, тя отново е повод за тормоз и понякога за насилие, тъй като жертвата

и извършителя остават заедно и сумата се заплаща от семейния бюджет.

Важно обстоятелства около възможностите за защита на жертви на домашно насилие

се съдържат в чл. 8 на ЗЗДН. Там са упоменати лицата, които имат право да се обърнат

към съда за постановяване на мерки за защита. Законодателят е предвидил няколко варианта и те имат своето основание. За съжаление обаче в практиката има относително

малко приложение на заложените възможности. В точка първа се казва, че всяко

пострадало лице над 14 г в т.ч. и лицата с ограничено запрещение могат да се обърнат

лично и самостоятелно за защита към съда. Разбира се, това се случва при пълнолетните

дееспособни лица. Това са основните лица търсещи защита по ЗЗДН. При децата между

14 и 18 г и лицата с ограничено запрещение обаче не се случва така. Дори да има случай

на дете на 14 г, което само се е обърнало към съд, обичайно за случая от съда се

информира дирекцията социално подпомагане. Щом бъде информирана дирекцията от

съда, то служителите „отварят случай“ по Закона за закрила на детето и се преминава

към мерки по Закона за закрила на детето в т.ч. и настаняване в Кризисен център. Така

вместо да се изведе извършител на насилие с мерки по ЗЗДН съобразна исковата молба

на детето, се случва детето да бъде изведено. В практика се случва съд да изиска от

директора на дирекция социално подпомагане или от родителя, който не е упражнил

насилие, да преподпише исковата молбата на детето над 14, въпреки, че това не се

изисква изрично по закон.

Относно лицата с ограничено запрещение, няма данни такова лице да е

депозирало самостоятелно искова молба за мерки за защита по ЗЗДН.