Психична травма и преживявания на жертвата на домашно насилие. Потребности на жертвата. Възстановяване от травмата.

Наред с центрове за подкрепа особено важни са услуги за настаняване на жертви

на насилие – подслони и кризисни центрове. Обикновено техните адреси не се

разпространяват и тяхната цел е да дават убежище на жени, които са във висок риск от

тежки посегателства. В тях обикновено се настаняват жени и техните деца. Жените

жертви на насилие често имат деца, които също са жертви или свидетели на

насилието. Шелтрите съдействат и в посока преодоляване на травмите за децата и

за укрепване на родителския капацитет на майките, защото насилието може тежко да

наруши качеството на връзката „майка-дете”. Предлаганите дейности, ролите на

служителите и подходът на работа в тях са съобразени с потребностите на жертвите.

Може да се каже, че натрупаният в световен мащаб до момента опит сочи, че

услугите, ориентирани към жени жертви на насилие, следва да прилагат методи на

работа, отчитащи спецификата на насилието, основано на пола, на психологическата

травма и нейните последици, както и да бъдат адаптирани към индивидуалните

на пострадалите. Целта на тези услуги е подкрепа, така че жертвата да разпознае и

активира своите ресурси, а не предлагането на готови решения или наставничество.

Професионалистите, работещи с жертвите, следва да имат сходен подход на работа и

разбиране за насилието над жени и неговите подлежащи причини, които често се крият

в културни и обществени фактори, свързани с разпределението на властта и контрола в

обществото, а не просто с патология на насилника. Разглеждането на насилието като

основано на власт и контрол предполага подкрепа за жертвата, така че да започне да си

възвръща – или да се научи да упражнява – повече контрол върху живота си.

Спецификата и разпространеността на домашното насилие задават

необходимостта от специфични и таргетирани услуги за жертвите и техните деца. За

извършителите на насилие следва да съществуват други специализирани услуги. Във всички тях следва да се прилагат като водещи принципите на конфиденциалност,

зачитане на личното достойнство, безопасност и недискриминация.

Насилието е комплексен феномен, който изисква мерки и интервенция на много

равнища. Това сочи световният опит и добри практики. В България също в този процес

са ангажирани различни институции и юридически лица, които изпълняват различни

функции и поемат различни задължения. Някои институции имат по-важна роля в

процеса на първоначално идентифицирани на пострадалите и насочване – например

полицаи, медицински лица. Служителите на МВР са често първите, които се сблъскват

със ситуациите на домашно насилие при подадени сигнали. Прокуратурата е органът,

който повдига обвинения срещу извършителите на насилие и престъпления.

Министерството на правосъдието управлява Националния съвет за подпомагане и

компенсация на пострадали от престъпления и финансира различни проекти за

превенция и справяне с домашното насилие. Националното бюро за правна помощ

предоставя финансирана от държавата правна помощ за пострадали от престъпления.

АСП предоставя социална подкрепа за различни уязвими групи, включително жертви на

трафик и домашно насилие, и има около 150 регионални поделения (ДСП). ДАЗД

развива политики, свързани с децата и семействата. Неправителствените организации

са основните доставчици на услуги за жертвите – те поддържат и управляват кризисни

центрове, например. В България има към момента около 30 такива центрове, като

Фондация „Асоциация Анимус” поддържа единствения такъв в столицата София.

Съществуват и 4 подслона за жертви на трафик на хора, които са към НКБТХ и се

управляват отново от НПО: един в Бургас, един във Варна и два в София – за деца и за

възрастни. Важно е да се отбележи, че тези специализирани услуги са малко на брой. Гражданските организации предоставят психологическа подкрепа, консултиране,

социални и здравни услуги, правни консултации, като някои от тях работят само с

жертви, а някои – и със насилници. Работата с насилници изисква прилагане на различен

подход на работа и различен тип подготовка, в този смисъл предполага целево

финансиране и приоритизиране, за да стане широко застъпена и достъпна. Тя

предполага и тясно взаимодействие със съдебната система с оглед насочването на

подобни извършители, много от които не биха се включили доброволно в подобна

програма, към услугите.

Значим проблем по отношение работата с пострадали и извършители

продължава да бъде неравномерното разпределение на услуги и програми на

територията на страната – в немалко области няма кризисни центрове и други ключови

услуги, което е пречка пред това жертвите на търсят помощ – или ги изправя пред

допълнителни предизвикателства като това да напуснат района, в който живеят, в

търсене на помощ.

Друг системен проблем е липсата на подготвени и обучени кадри на много места.

Работата с хора, преживели насилие, е предизвикателна и с висок риск от

професионално прегаряне. Успешното ѝ изпълняване предполага висока степен на

специфична подготовка (на ниво висше образование и продължаващо образование),

подкрепа чрез супервизия и дебрифинг, обмен на добри практики.