Мултидисциплинарна работа и взаимодействие на институциите. Координация между институциите.

Домашното насилие продължава да бъде сериозен проблем в световен мащаб.
Макар за него да се говори повече и в някои отношения да се предприемат стъпки за
неговото редуциране и превентиране, все още адресирането на тази тема е обвързано с
много неясноти, социални табута, стереотипни вярвания. Все още твърде често то се
премълчава или не се разпознава от служби и институции – или липсват достатъчни
мерки за справянето с него, подкрепата за пострадалите и интервенирането на
извършителите. Системно липсват данни за пълния обхват на проблема. То може да се
дефинира като заплаха от или реално упражняване на физическо, психологическо или
емоционално насилие срещу някога с цел да се причини вреда, болка и страдание и да
се упражни контрол, като извършителят принадлежи към близкото обкръжение на
пострадалия – интимен или брачен партньор, бивш такъв, член на семейството и
обикновено се има предвид продължително явление, не еднократен инцидент. В
редица дефиниции се подчертава, че за да говорим за домашно насилие не е
задължително условия жертва и извършител да живеят заедно, а по-скоро да
съществува ситуация на близост и чести контакти в домашна среда. Ето защо някои
автори ползват „домашно насилие“ и „насилие в непосредствената социална среда“
като синоними. От друга страна, насилието над деца (непълнолетни) от страна на
родители и други роднини се приема, както от гледна точка на правните норми, така и
от тази на социалните науки, за отделен проблем и в повечето случаи не влиза в
дефиницията на домашно насилие (но ако дете е свидетел на домашно насилие, то се
приема за жертва на насилие)1.

Според Конвенцията на Съвета н Европа за превенция и борба с насилието над

жени и домашното насилие (Истанбулската конвенцията), която не е ратифицирана от

България, но е в основата на настоящите законодателни и други мерки за борба с

насилието в редица европейски страни, насилие над жени “е нарушение на правата на

човека и форма на дискриминация срещу жените“. То включва всички актове на насилие,

основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални,

психологически или икономически увреждания или страдание за жените, включително

заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо

дали това се случва в обществения или в личния живот. „Домашно насилие“ са всички

актове на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, които се

случват в семейството или в домакинството, или между бивши или настоящи съпрузи

или партньори.

Физическо насилие. Умишлено причиняване на физическо страдание и болка, в

някои случаи и увреждане. Например удряне, блъскане, ритане, хапане, удари с

предмети, нараняване с оръжия, душене, убийство. Физическото насилие е най-

разпознаваемата форма на домашно насилие, която може да стане видима и за други

хора, ако доведе до физически бележи/увреждания. В много случаи другите форми не

се разпознават като насилие или се омаловажават.

Сексуално насилие. Макар че има и своя физически компонент, това е

специфична форма на злоупотреба с тежки психологически последици. Включва всяка

нежелана форма на сексуални действия и принуждаване към сексуално общуване –

включително такива, които не изискват физически контакт – като принудителна голота,

принуждаване жертвата да гледа порнографски материали и др. Може да включва и

поведения като критикуване или подиграване на жертвата за нейното сексуално

поведение/опит, принуждаване на жертвата да участва в групов секс и други нежелани

за нея действия, парадиране пред жертвата със странични сексуални афери и изневери.

Сексуалното насилие може да се случи в рамките на брака – факт, който

законодателствата по света едва в по-ново време признават на ниво нормативна

база. То също така съпътства ситуациите на трафик на хора с цел сексуална

експлоатация. Макар извършителите на сексуално насилие да подлежат на

преследвания по смисъла на наказателния кодекс, това преследване в много случаи не

се реализира или не води до присъда заради трудностите около доказването на

много форми на сексуално насилие, нежеланието на много жертви да споделят за

него поради високата степен на виктимизация и недоверие/обвиняване на

жертвите, травмата от преживяното.